Европа в ужас да не остане без любовта на Обама
3 Февруари 2009
Оживлението около встъпването в длъжност на Барак Обама отмира, а европейците започват да осъзнават неприятната истина. Новият американски президент не спомена Европейския съюз нито веднъж в речта си на церемонията. Обама може и да е в центъра на европейското внимание, но изглежда, че Европа не е в центъра на неговото.
Изминаха три дни преди Обама да телефонира на някой от европейските лидери. За ужас на всички извън Обединеното кралство, които се надяваха за по-малки пристрастия към Великобритания в трансатлантическите връзки, обаждането беше тъкмо до британския премиер Гордън Браун. Едва след това Обама позвъни и на френския президент Никола Саркози, на германския канцлер Ангела Меркел и на руския президент Дмитрий Медведев. Нещо повече, американецът телефонира на лидерите на Палестинската автономна територия, на Египет, Израел и Йордания само ден след като положи клетва. Тази седмица той даде първото си интервю като президент за арабска телевизия, а именно – за дубайския сателитен канал “Ал Арабия”.
Европейското съперничество за това, с кого Обама ще разговаря най-напред, се прояви и при въпроса с кого ще се срещне той най-напред. Въпреки трескавите опити на европейските лидери (особено от страна на Саркози) да си уредят среща с него възможно най-скоро, Обама старателно демонстрира отказ от всякакво фаворизиране още преди церемонията по встъпването си в длъжност. Когато петима европейски лидери пристигнаха във Вашингтон за срещата на страните от Г-20 през ноември миналата година, Обама не се срещна с никой от тях. “Екипът му беше много затворен”, казва объркан френски дипломат. Популярността, на която новият американски президент се радва, е особено желана от Берлин, където през юли 2008 година Обама говори пред огромна тълпа. Външният министър на Германия, социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, ще предизвика госпожа Меркел на изборите през септември. Всеки от тях би искал да улови малко от звездния прах на новия президент.
Най-вероятно първата визита на Обама в Европа ще бъде в Лондон на 2 април за следващата среща на върха на Г-20. Ден по-късно той ще замине за срещата на върха на НАТО в Страсбург и Кeл, град в югозападна Германия, на която ще бъде отбелязана 60-тата годишнина от създаването на алианса. Чехия, която пое ротационното председателство на ЕС за шест месеца, също се надява, че ще го примами да отиде в Прага. “Всички искат да са домакини на първата визита на Месията”, отбеляза иронично един френски представител. Зад цялото това състезание за вниманието на Обама стои неудобната истина, която най-грубо може да се обобщи като края на извинението Буш. Докато Джордж Буш беше на власт, европейците можеха просто да вдигнат ръце пред нарушенията срещу затворниците в Гуантанамо, без да се налага да ги приемат в страните си. Не им се налагаше да направят нещо повече за Афганистан. Но под ръководството на Обама никой няма да посмее да се държи толкова безцеремонно.
Затварянето на Гуантанамо, което според обещанието на Обама ще стане факт в рамките на една година, извади на преден план стара дилема. Европейците призоваваха за това години наред, но сега са разделени в позициите си. Външните министри не успяха да се разберат миналата седмица в Брюксел. “Никой не е особено радостен” да приеме затворници, каза чешкият външен министър Карел Шварценберг. Само няколко страни заявиха, че ще помислят дали да приемат някои от шейсетте затворници от Третия свят, които ще бъдат освободени, но рискуват да бъдат подложени на мъчения, ако се завърнат в родните си страни.
Френският външен министър Бернар Кушнер казва, че ще разгледа молбите благосклонно и ще анализира “случаите един по един”. Особено сложен е случаят на алжиреца Набил Наджараб, който беше заловен в Афганистан през 2001 година. Роднините му имат френски паспорт, но той няма. Адвокатът му вече помоли Франция да го приеме. Външното министерство изглежда благосклонно, но министерството на вътрешните работи е категорично против. Подобна е ситуацията в Германия - вътрешният министър Волфганг Шойбле, който по принцип е проамерикански настроен, никак не е склонен да приеме затворници. Господин Щайнмайер обаче, който не се смята за голям привърженик на НАТО, счита, че готовността на Европа да приеме част от затворниците е “въпрос на чест”.
Въпросът за Афганистан може да е по-проблематичен. Според Елисейския дворец Саркози обещал на Обама, че Франция ще стои редом с американците в Афганистан. Миналата година той изпрати допълнителен контингент от 700 войници, но намекна, че не възнамерява да изпраща повече. Вероятността британски контингент да замине за Афганистан е също толкова малка, особено като се има предвид пренатовареността на британската армия в момента.
Германците също се притесняват да не би Обама да поиска повече от тях. Световната финансова криза ще отключи “тежък дебат за споделяне на трудностите” между САЩ и техните съюзници, смята Джоузеф Брамл от германския Съвет за международни отношения. Германия се страхува да не бъде помолена да увеличи числеността на военния си контингент в Афганистан от 4500 войници и да ги изпрати в по-опасни райони. И все пак Обама осъзнава, че германците едва ли ще се съгласят да изпратят още войници преди изборите през септември. “Последното, което американските военни искат, е още нови европейски войски, очакващи въздушна подкрепа”, отбеляза Джереми Шапиро от института “Брукинг” във Вашингтон.
Иран също може да се окаже неудобен въпрос. Обама предложи диалог, но и по-строги санкции, за да убеди Иран да изостави ядрените си амбиции. И в този случай Германия, която е най-големият европейски износител за Иран, е на предна линия. В миналото тя не беше склонна да приеме по-строги санкции, но след неудобно големия скок в износа миналата година може и да размисли.
Обама няма да успее да направи така, че всички да са доволни. За облекчение на Германия и за ужас на Централна Европа той може да заеме по-малко радикална позиция в сравнение с Буш спрямо Русия. Твърди се, че ще забави разполагането на американския ракетен щит в Полша и в Чехия. Може дори да разгледа предложението на Русия за нова зона за сигурност, която да се простира от Ванкувър до Китай, смята Кърстин Войт, координатор на връзките със САЩ в Германското външно министерство. Всъщност мнозина в Европа с тъга очакват, че администрацията на Обама ще се концентрира повече върху Азия.
Световната финансова криза може да създаде ново напрежение в трансатлантическите отношения, особено в областта на търговията. Кръгът преговори за световна търговия, започнал в Доха, почти замря. Значителната американска помощ за бедстващите автомобилни компании не се харесва на европейските правителства, които са принудени да направят същото. Субсидиите могат да станат ново бойно поле на протекционизма, както вече се вижда в други отрасли.
Европа може да предложи подкрепа на Обама в някои области, особено в Близкия изток. Саркози промени курса на френската дипломация, която вече не е прекалено благосклонна към арабите и е по-отворена към Израел. Типично за него, напоследък Саркози беше доста зает в региона. Пратеникът на американската администрация в Близкия изток Джордж Мичъл ще посети Париж и Лондон на връщане от първата си визита в близкоизточния регион.
Всички европейци изпитват облекчение да видят гърба на Буш и се вълнуват, че Обама е новият президент. Лицето му все още не слиза от телевизионните екрани и от страниците на вестниците и списанията за знаменитости. Според последните проучвания мнозинството в петте най-големи страни от ЕС, от 77 процента във Великобритания до зашеметяващите 92 процента във Франция, смята, че Обама ще има позитивно влияние върху международните събития. Една немска фирма, която се бори с последиците от кризата, потърси значки с надпис “Да, ние можем” в американското посолство, за да ги раздаде на обезверените си служители.
При тези обстоятелства последното, което всяко европейско правителство иска, е да разочарова новия американски президент. Да отговорят на очакванията му с действия вместо с хубави думи и енергични аплодисменти обаче, може да се окаже трудна работа.
По БТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар