Екипът по национална сигурност на Обама обещава балансирана политика в Близкия Изток

02. 12. 2008

Екипът по национална сигурност на Обама обещава балансирана политика в Близкия Изток

проф. Владимир Чуков

Най-коментираната тема в световния печат тези дни е назначаването на водещата тройка, която ще управлява политиката по национална сигурност в екипа на бъдещия американски президент Барак Обама. Присъствието на Хилъри Клинтън в Държавния департамент, на Робърт Гейтс в Пентагона и на генерал Джеймс Джоунс като съветник по националната сигурност гарантира изграждането на сложни управленски взаимоотношения. Повечето наблюдатели възприемат тримата политици като носители на конкурентни идеи и визии за отстояването на външнополитическите интереси на САЩ. От своя страна, кореспондентът на ливанския вестник „Сафир” във Вашингтон Джо Мааркун ги определя като „добре балансиран екип”, който ще помогне на държавния глава лесно да налага волята си.

Барак Обама заяви на пресконференция, че именно той ще определя контурите на външнополитическия курс, а самият процес ще бъде изработен от съответното звено на външнополитическия механизъм. Очевидно е, че той има намерението да запази ролята на балансьор в традиционните спорове между Държавния департамент и Пентагона за бъдещите външнополитически ходове.

Лондонският вестник „Шарк ал аусат” си задава въпроса дали ще се стигне до директни сблъсъци между Хилъри Клинтън и Джеймс Джоунс, тъй като двамата са твърде различни в своята поведенческа парадигма. Доста вероятно е заложените „търкания” между двамата високопоставени политици да е субективната предпоставка за желанието на Обама да изтегли управлението на Близкоизточния мирен процес в институцията на Белия дом. По времето на Буш Министерството на външните работи налагаше своята хегемония и реално диктуваше отделните стратегически и тактически значими ходове в политиката към региона.

Арабските експертни кръгове засвидетелстват своите симпатии към генерал Джоунс, за разлика от Хилъри, която е характеризирана като твърде „произраелски настроена”. Множеството анализатори припомнят неговия дълъг опит, натрупан в региона. Още през миналия ноември сегашният Държавен секратор Кондолиза Райс го назначи за представител на САЩ по сигурността в Близкия Изток. В това си качество той директно контактуваше с израелската армия и с палестинските органи за сигурност. През август генералът написа доклад, в който остро разкритикува израелската политика за сигурност по отношение на палестинските спецслужби. Заложената от висшия офицер идея е, че на палестинската местна власт трябва да се даде повече свобода, която постепенно да прерасне в параметрите на бъдещата държава. Освен това Джоунс отстоява тезата, че НАТО-вски войски могат да бъдат разположени между израелските и палестинските части, за да гарантират мира. Известно е, че еврейската държава винаги се е противопоставяла на присъствието на чужди войски в спорните територии. Документът беше толкова остър, че Пентагонът и Държавният департамент се въздържаха да го обнародват. В същото време Джеймс Джоунс напълно подкрепя политиката на администрацията Буш в Ирак. Сегашният командващ американските войски там генерал Дейвид Петреус е един от най-близките му приятели. Известни са разминаванията във въгледите между него и Барак Обама по отношение на Ирак и Афганистан.

През годините Хилъри Клинтън рязко промени позициите и тона си по отношение на Близкоизточния конфликт. Някои експерти считат, че това се дължи на факта, че тя представлява щата Ню Йорк, който е известен с многобройната си еврейска общност. През 1998 г. бившата първа дама направи изненадващо посещение в палестинските територии и се срещна с покойния лидер Ясер Арафат. Тогава администрацията на съпруга й беше поставена пред конфузно положение след мълчаливото неодобрение на Тел Авив. Това вече е история. Сега обаче Хилъри е известна с категоричния си отказ за контакти с радикалното движение „Хамас”. Тя подкрепя изграждането на разделителната стена между Израел и палестинските територии, която е обект на остро раздразнение от страна на целия арабски свят.

По време на предизборната си кампания бъдещата външна министърка отстояваше мнението, че град Йерусалим трябва да бъде столица на Израел и американското посолство трябва бъде преместено там. Заедно с това, тя настояваше да бъдат преразгледани палестинските образователни програми, тъй като в тях „се насаждал антисемитизъм”. Въпреки че е гарант за съществуването на държавата Израел, Клинтън е готова да се срещне с иранските ръководители с цел да започне директен диалог с тях. Някои наблюдатели определят политиката на бъдещата външна министърка по отношение на Близкия Изток като „нанасяне на удар с половината тояга”.

Почти консенсусно е експертното мнение, че по отношение на Ирак и Афганистан между Клънтън и Обама няма големи различия. Двамата считат, че „възстановяването на авторитета на САЩ в света минава през изтеглянето от Ирак”. В същото време Хилъри не определя точен график за изтеглянето на американските войски от арабската страна. Приоритет на целия бъдещ американски външнополитически механизъм ще бъде Афганистан. Там ще бъдат съсредоточени основните дипломатически и военни усилия. Сред идеите на Клинтън е да бъде назначен специален американски пратеник по въпросите на Афганистан и Пакистан. Той трябва да координира действията на Кабул и Исламабад по ликвидирането на движението „Талибани” и „Ал Кайда”.

Не са малко анализаторите, които предричат търкания между амбициозната нова външна министърка и избрания вицепрезидент Джо Байдън. Последният се възприема като много по-квалифициран в тази материя, в качеството си на бивш ръководител на сенатската комисия по външна политика. В същото време военният министър Робърт Гейтс минава за най-големия прагматик сред конструкторите на бъдещата външна политика. Повечето запознати сочат, че неговата основна задача е да „изведе американците от Ирак”. Как ще стане това, засега не е много ясно. Ратифицираното през миналата седмица от иракския парламент американско-иракско споразумение за сигурност предвижда чуждестранните части да се изтеглят от малките населени места до 2009 г., а две години по-късно – и от цялата територия на страната.