Първо интервю

Първо интервю с бъдещия президент Барак Обама

Написано от bgВести

понеделник, 17 ноември 2008

Откакто беше избран за президент преди дванайсет дни, Барак Обама като цяло се държи извън обществения поглед, като срещите му са предимно на високо правителствено равнище и със собствения му екип. В петък следобед обаче той „изплува на повърхността" в Чикаго, заедно със съпругата си Мишел, за първото си публично интервю след 4 ноември. До него се добра националната телевизия CBS, чийто репортер Стийв Крофт задава въпроси за всичко - от икономиката и кризата, в която се намират САЩ, до емоциите в изборната вечер и мисията за намиране на ново семейно куче. Тук публикуваме интервюто с незначителни съкращения. CBS: Как се промени живота ви в последните десет дни? Обама: Честно казано, изглежда сякаш около мен се въртят повече хора. Това е сигурно. От друга страна, спя в собственото си легло, което е страхотно. Мишел винаги се събужда преди мен и да я слушам как се върти из къщата, а момичетата (дъщерите Малия и Саша - б.р.) да скачат при мен в леглото, всичко това е чудесно. По-лесно ли е сега, когато кампанията свърши? Различно е. По време на кампанията има френетично, непрестанно движение напред. Тук съм по-статичен. Но проблемите сами чукат на вратата. Имаме много работа за вършене, много проблеми, много големи предизвикателства. Има ли моменти, в които си казвате „Боже мой, в какво се забърках?" Изненадващо, в момента усещам, че правя точно това, което трябва. Това ми дава известно усещане за спокойствие. Разбира се, предизвикателствата, пред които сме изправени, са огромни. И са много. Така че има моменти в някои дни, в които човек си мисли - „Откъде по-точно да започна?" Върху какво се съсредоточавате тази седмица? Няколко неща. Първо, мисля, че е важно да се събере екипа за национална сигурност, защото периодите на преход често ни оставят потенциално уязвими на терористична атака. Искаме да осигурим възможно най-безболезнен преход между старото и новото правителство специално в националната сигурност. Второто, очевидно, е икономиката. Разговарям с топ икономически съветници за това как да създадем повече работни места, как да върнем икономиката на правилния път и какво да правим за дългосрочни проблеми като енергетиката и здравеопазването. И разбира се - как да се формулират всички тези реформи, за да получат одобрението на конгреса. Съгласен ли сте с действията на финансовия министър Полсън, за това как се използват 700-те милиарда долара от бюджета, отпуснати на частните банки? Вижте, Ханк Полсън работи неуморно в условия, които са много трудни. Имаме безпрецедентна криза, такава, каквато не сме виждали от Голямата депресия насам. И смятам, че Ханк би бил първият, който ще признае, че най-вероятно не всичко свършено проработи така, както се надявахме. Аз обаче не се интересувам от миналото, а от бъдещето. Правителството вече изхарчи 300 от тези 700 милиарда, предназначение за финансовата индустрия. На пръв поглед обаче нищо особено не се е променило. Това са 300 милиарда долара. Какво се случва? Това, което трябва да имаме предвид, е, че можеше да е много по-лошо. Имам предвид, че в последните месеци можеше да видим много повече банки в банкрут. Можеше да наблюдаваме много по-рязък спад в икономиката, на фондовите борси. Така че отчасти трябва да сравняваме случващото се с това, което можеше да се случи иначе. Като имам това предвид обаче, трябва да отбележим, че все още не сме успели да върнем доверието във финансовите пазари и потребителските пазари, което би позволило на икономиката да се засили в правилната посока. Работата ми като президент ще бъде именно да възстановя това доверие. Има ли нещо, което ще промените веднага, щом станете президент? Трябва да видим как се развият нещата в следващите два месеца. Една област, която ме притеснява, и за която съм говорил много пъти, е липсата на внимание към обикновените хора и какво се случва с техните ипотеки. Трябва да се установи начин за преговори между банките и хората, за да могат те да не губят ипотекираните си домове, ако не могат да си плащат вноските навреме. Това ще има цялостен ефект върху икономиката и за това ще имаме ясна програма още преди да поема поста. Консултирате ли се с министър Полсън? Държи ли ви в течение с това, което се случва? Назначил съм човек от екипа си, който е в ежедневна връзка с него. Получаваме всяка информация, която изискваме и дори предлагаме решения за някои от проблемите. Дали той се вслушва в тях - ще разберем на по-късен етап. Много хора сравняват сегашната криза с 1932 година (Голямата депресия, б.р.). Обосновано ли е това сравнение според вас? Имайте предвид, че през 1932-33 година безработицата е била 25 процента, понякога близо до 30 процента. Една трета от американците са били без дом, без дрехи, без работа. В момента положението не може да се сравнява. Но можем да кажем, че сега сме в най-лошото положение от 30-те години насам. И ако не предприемем значими стъпки, може да стане още по-лошо. В момента сме в ситуация, в която Дженеръл Моторс може да остане без пари до края на годината, или най-късно до началото на мандата ви. Да. Това е още нещо, чието развитие трябва да изчакаме. Ако автомобилната индустрия се срине напълно това би било катастрофа в средата, в която сме в момента. Така че вярвам, че може да ни се наложи да помогнем на индустрията. Но няма просто да им напишем празен чек. Надявам се, че в следващите няколко седмици дискусиите между Белия дом и Конгреса ще бъдат концентрирани около осигуряването на тази помощ, но при съответните условия за работни места, мениджмънт, доставчици, заемодатели, така че да се осигури дълготрайна сигурност за автомобилната индустрия на Америка. Когато цената на петрола беше 147 долара за барел, имаше много възторжени и плодотворни дискусии за това как САЩ да постигнат енергийна независимост. Сега, когато цената е под 60 долара за барел, мислите ли, че това е по-маловажно? Не. Сега е дори по-важно. Може би е по-трудно политически, но е по-важно. Това е типичният американски модел - от шок към транс. Когато цената на петрола е висока, бензинът поскъпва и започва да кипи трескава дискусия. Но щом цената спадне, изведнъж всички се държат, сякаш всичко е отминало и започват пак да пълнят до горе двигателите на джиповете си. В резултат никога няма прогрес. Това е част от зависимостта ни към петрола - време е да сложим край на тази зависимост. А откъде ще дойдат парите за всичко това? Има ли един момент, в който просто печатането на повече пари в хазната ще бъде безполезно? Вижте, това е което е любопитно за времето, в което живеем, е че има действителен консенсус между консервативни републикански икономисти и либералните, леви икономисти. И той е следният: каквото и да отнеме, трябва да задвижим отново икономиката, ще трябва да похарчим правителствени пари, за да я стимулираме. И не трябва да се тревожим за дефицита догодина, или след две години. Краткосрочната цел е най-важна и тя е да избегнем задълбочаване на рецесията. Колко важен приоритет е за вас регулацията на финансовите пазари? Сред най-важните. Трябва да възстановим усещането за доверие, за прозрачност и отвореност на финансовата ни система. И имайте предвид, че този процес на дерегулация не идваше просто от една партия или едно правителство. Има доста вина да бъде разпределена. Да се надяваме, че всички са си взели поука. Отговорът не е да регулираме с тежка ръка, така че да смачкаме предприемаческия дух, който определя американския капитализъм и превърна икономиката ни в такава сила. Сега на друга тема - външната политика. Можете ли да ни дадете някаква идея кога ще започне изтеглянето на първите войски от Ирак? Казвах по време на кампанията, и заставам зад думите си - в момента, в който стъпя в Овалния кабинет, ще събера Обединения щаб и моя екип за национална сигурност и ще съставим план за изтегляне на войниците. Най-вече с едно наум за проблемите в Афганистан, които продължават да се влошават. Къде стои като приоритет залавянето или убийството на Осама Бин Ладен? Топ приоритет за нас е да унищожим Ал Кайда веднъж завинаги. И за това до голяма степен ще бъде критично важно да премахнем Бин Ладен. Той е не просто символ, той е операционния лидер на организация, която планира удари по американски цели. Колко близо сте до сформирането на правителство? Вече имам доста добра идея за това, което искам. Но отнема известно време тези неща да се решат и осъществят. Скоро ще обявя първите членове на кабинета. Миналата седмица се срещнахте със сенатор Клинтън. Тя присъства ли в списъка с кандидати за правителствен пост? Знаете, че тя е човек, от чийто съвет се нуждая. Тя е един от най-смислените обществени фигури в САЩ. Повече от това няма да измъкнете от мен тази вечер. Ще има ли републиканци в парламента? Да. Разговаряхте с някои бивши президенти в последно време. Дадоха ли ви те добри съвети? Вижте, всички те бяха много любезни. Но мисля, че всеки от тях добре съзнава, че президентският пост е доста самотно място. Да, получаваш съвети, но в крайна сметка последното решение е твое. И дори сега, в този момент аз вече усещам това. Какво четете сега? Брифинги! Прекарвам доста време и в четене на [президента на САЩ от 19-и век, Ейбрахам] Линкълн. Има много мъдрост и смирение в неговия подход към управлението, дори преди да е президент, които намирам за много полезни. А четете ли за времето на Депресията, за Франклин Делано Рузвелт (президентът на САЩ между 1933 и 1945 година, б.р.)? Всъщност да. Има нова книга за Рузвелт и първите му 100 дни на поста и в нея има много неща, които се надявам аз и моят екип да наподобим - естествено, те невинаги са проработвали, но важното е да се създаде чувство на доверие, на желание за нещо ново, на всичко, за да се върнат хората на работа. Мисля, че това очаква от нас американският народ. Не очаква чудеса. Мисля, че ако поговорите с обикновения човек, той ще ви каже: „Виж, в доста тежко положение сме. Били сме в тежко положение и преди. Не очакваме новият президент да щракне с пръсти и всичко да се оправи. Но очакваме той да бъде честен и открит с нас. Очакваме, че ще работи здраво за нас. Очакваме да мисли за обикновените американци, а не само за богатите и силните. И очакваме, ако нещо не работи, да се опита нещо ново, докато не се намери верният път." Именно това е подходът, който искам да покажа, когато поема поста на президент. Ще изнасяте ли много речи? Ще говорите ли много на американския народ по телевизията и радиото? Не съм сигурен, че американците искат речи. Смятам, че това, което ще очакват, е действие. Мисля все пак, че едно от наистина важните неща е да мога да обясня на американците какво правя и защо. Това е нещо, което всеки голям президент на САЩ е успявал да направи. От Рузвелт, през Линкълн и Кенеди до Айзенхауер. Това са хора, които са можели да кажат: „Ето я посоката, в която вървим. Ето защо смятам, че това е важно. Ето ги възможните препятствия и опасности. В крайна сметка обаче всичко това ще ни доведе до една по-добра Америка." Искам да пресъздам тази връзка, това доверие между президентската институция и обществото, която изгубихме в последните години.