Барак Обама вече направи много крачки към възвръщането на авторитета на Турция като стратегически партньор на САЩ в региона

Обама протегна ръка на мюсюлманския свят

07 април 2009 | 15:39 | "Индипендънт"

"Харесвам Обама, защото той е полумюсюлманин, а всички мразехме Буш, заради това, което направи в Ирак", заявява Касим, турски шофьор, преминавайки покрай богато украсения бивш дворец от Османската епоха, в който се помещава турския парламент, където американският президент произнесе реч вчера. Новият държавен глава вече направи много крачки към възвръщането на авторитета на Турция като стратегически партньор на САЩ в региона. Отношенията между Вашингтон и Анкара рязко се охладиха, след като Турция отказа да се включи в американската офанзива в Ирак през 2003 г. В изказването си пред турския парламент в понеделник Обама се обърна към балканската държава като към съюзник и допълни, че възприема по същия начин и целия мюсюлмански свят, подчертавайки, че „САЩ не са и никога няма да бъдат във война с исляма”.

За турския шофьор Касим нямаше значение каква религия изповядва Обама. Това, което имаше значение бе неговата политика спрямо мюсюлманите. Изглежда провежданата от президента на САЩ политика разкрива, че „той иска същите неща като тези, които изповядват исляма”. Подобно отношение на обикновените граждани на Турция към САЩ маркира радикална промяна – само преди няколко години едва 9 % от турските граждани изказваха одобрение към САЩ.

В обръщението си към депутатите в Анкара, малко преди да отпътува към Истанбул, Обама изрази пълната си подкрепа за турско членство в ЕС – възможност, на която Франция остро се противопостави, по този начин попари надеждите и ентусиазма на Турция. Въпреки това, приемането на Турция в ЕС все още се разглежда като дългосрочна директива, която ако бъде постигната, би премахнала абсолютната власт на държавниците в Анкара и би намалила ролята на армията в ключови за страната решения.

В речта на Обама бяха засегнати и редица спорни въпроси, сред които за конфликта на страната с Армения, възникнал през 1915 г., както и правата на кюрдското малцинство. „Моето мнение по тези въпроси е известно и аз не съм го променил”, подчерта американският държавен глава в рамките на пресконференция с турския си колега Абдуллах Гюл, очевидно имайки предвид призива, отправен към него по време на кампанията за президентските избори в САЩ да определи убийствата на арменци по време на Първата световна война като геноцид.

Думата, която Обама не използва обаче бе „геноцид” – той се впусна в приветствия към Турция за готовността й да постигне споразумение с Армения и за отварянето на границите към съседната държава, които бяха затворени след войната на Армения с Азербайджан през 1993 г.

Също толкова внимателно Обама заобиколи и въпроса с правата на кюрдите, отправяйки хвалби към Анкара заради подобряване на отношението към малцинствената група, потвърждение на което бе пускането в турския ефир на телевизия на кюрдски език. Непоколебим обаче бе Обама в критиките си към кюрдската сепаратиска групировка ПКК, срещу която Анкара отдавна води война, която определя като антитерористична.

Повечето турски политици бяха изненадани, че Обама, който доскоро не проявяваше сериозен интерес към балканската държава, избра именно нея за да закрие европейската си обиколка. Вероятно решаващият фактор за тези действия на президента Обама е именно стратегическото географско положение на страната и общите й граници със Сирия, Иран, Ирак и Грузия. Близо 70 % от американските доставки за Ирак преминават през турските пристанища, въздушно пространство или по пътищата в страната. Още по-голямо става значението на Турция като партньор на САЩ в светлината на влошаващата се обстановка в Афганистан, която застрашава маршрута на оръжейните доставки на Вашингтон през територията на Пакистан.