Реч на Барак Обама

Реч на Барак Обама, 44-я президент на САЩ

21 януари 2009 | 08:33 | Агенция "Фокус"

Скъпи съграждани, Заставам тук днес, смирен от задачата пред нас, благодарен за доверието, което ми дадохте, с мисъл за саможертвата на нашите деди. Благодаря на президента Джордж Буш за неговата служба пред нацията, както и за благородството и сътрудничеството му през този преход. Четиридесет и четирима американци са положили президентска клетва вече. Думите са били произнасяни по време на просперитет и мир. Все пак, случвало се е, клетвата да се полага под струпващи се облаци и вилнеещи бури. В тези моменти, Америка продължаваше напред не само заради способностите и проникновението на управляващите, но защото Ние, Народът, оставахме предани на идеалите на предци и верни на нашите исконни закони. Така е било. Така трябва да бъде и при това поколение американци. Че се намираме в криза сега се разбира добре. Нацията ни е във война срещу далеч домогваща се мрежа на насилие и омраза. Икономиката ни е силно отслабена, последствие от алчността и безотговорността на някои, но и колективният ни неуспех да вземем трудни решения и да подготвим нацията за нова ера. Бяха изгубени жилища, бяха съкратени работни места, бяха затворени бизнеси. Здравеопазването ни е прекалено скъпо; училищата ни провалят мнозина; всеки ден носи нови доказателства, че начинът, по който използваме енергията укрепва противниците ни и заплашва нашата планета. Това са белезите на кризата, обект на данни и статистика. По-слабо измеримо, но също така дълбоко е изчезването на самоувереността по нашите земи – мъчителният страх, че упадъкът на Америка е неизбежен и че следващото поколение трябва да понижи целите си. Днес ви казвам, че предизвикателствата, пред които сме изправени са реални. Сериозни са и са много. Те няма да бъдат лесно посрещнати или за кратък период от време. Но знай, Америка: Те ще бъдат преодолени. На този ден сме се събрали, защото сме избрали надеждата пред страха, единството на общата цел пред конфликта и разногласията. На този ден, ще обявим край на неправдите и фалшивите обещания, контраобвиненията и износените догми, които отдавна задушават нашата политика. Ние сме още млада нация, но както е писано, време е да оставим настрана детинщините. Време е да затвърдим нашия корав дух, да изберем по-добрата си история, да пренесем напред този скъп дар, тази благородна идея, предавана от поколение на поколение: даденото от Бога обещание, че всички сме равни, всички сме свободни и всички заслужават да преследват своето истинско и пълно щастие. Потвърждавайки величието на нашата нация, разбираме, че то никога не е дар. Трябва да бъде спечелено. Нашият път никога не е бил кратък и никога не сме се подготвяли за нещо друго. Пътят не е за малодушните – за онези, които предпочитат почивката пред работата или търсят само удоволствията на богатството и славата. По-скоро става въпрос за онези, които поемат риск, за дейните, за онези които правят нещата – някои о тях са известни, но по-често това са мъже и жени, уединени в труда си, които ни пренесоха по дългия, труден път към просперитета и свободата. За нас, те събираха малкото си полезни вещи и прекосяха океани в търсене на нов живот. За нас, те се биха и загиваха на места като Конкорд и Гетисбърг, Нормандия и Виетнам. Отново и отново тези мъже и жени се бореха и се жертваха и се трудеха, докато ръцете им загрубеят, за да живеем ние един по-добър живот. Те виждаха Америка по-голяма от сбора на нашите индивидуални амбиции, по-велика от всички различия по рождение, богатство или убеждения. Това е пътят, който продължаваме днес. Продължаваме да сме най-проспериращата, най-силната нация на Земята. Нашите работници не са с по-ниска производителност в сравнение с началото на кризата. Нашите умове не са по-малко изобретателни, стоките и услуги ни не са по-малко търсени, отколкото миналата седмица, миналия месец или година. Капацитетът ни не е намалял. Но времето в което стояхме кротко, защитавахме тесни интереси и отлагахме неприятните решения – това време със сигурност е отминало. Като започнем от днес, трябва да се вдигнем, да се отупаме и да започнем отново да работим за възстановяването на Америка. Защото накъдето и да се огледаме има работа за вършене. Състоянието на икономиката изисква действия, смели и бързи, и ние ще действаме, не само за да създадем нови работни места, а и да положим основата за растежа. Ще построим пътищата и мостовете и електрическите мрежи и цифровите линии, които поддържат търговията и ни свързват. Ще възстановим науката на полагащото й се място и ще овладеем технологичните чудеса, за да повишим качеството на здравеопазването и намалим неговата цена. Ще впрегнем слънцето и вятъра и земята, за да заредим с гориво автомобилите си и захраним фабриките си. Ще трансформираме нашите училища, колежи и университети, за да посрещнат нуждите на новата епоха. Всичко това можем да го осъществим и ще го направим. Има и такива, които се усъмняват в мащаба на нашите амбиции – които казват, че нашата система не може да понесе прекалено много големи планове. Паметта им е къса, защото са забравили какво тази страна е правила вече; какво могат да постигнат свободните хора, когато въображението се съчетае с обща цел, а необходимостта с кураж. Онова, което циниците не успяват да разберат е, че почвата под краката им се е променила, че старите политически спорове, които ни бяха обсебили толкова дълго вече не важат. Въпросът, който задаваме днес е не дали правителството ни е прекалено голямо или прекалено малко, а дали то работи, дали помага на семействата да намерят работа срещу прилична надница, грижи, които могат да си позволят, достойно пенсиониране. Където отговорът е положителен, възнамеряваме да вървим напред. Където не е, програмите ще бъдат прекратени. А на онези от нас, които управляват парите на обществото ще им бъде търсена отговорност – за да харчат разумно, да променят лошите навици и да вършат работата на светло – защото само тогава можем да възстановим жизненоважното доверие между народа и неговото правителство. Въпросът не е и в това дали пазарът добър или лош. Неговата сила в това да създава богатство и да разширява свободата е несравнима, но тази криза ни напомни, че без надзор, пазарът може да излезе от контрол и че една нация не може да преуспява дълго, когато облагодетелства само преуспяващите. Успехът на нашата икономика винаги е зависил не само от размера на брутния ни вътрешен продукт, но и от обхвата на нашия просперитет, способността да разпрострем възможностите до всеки, който има желание – не от милосърдие, но защото това е най-сигурният път до общото благо. Що се отнася до нашата сигурност, ние отхвърляме като погрешен избора между сигурността и идеалите си. Предците ни, изправени пред опасности, които едва ли можем да си представим, изготвиха харта, за да гарантират върховенството на закона и правата на човека, продължена с кръвта на поколения. Онези идеали все още дават светлина на света и ние няма да се откажем от целесъобразност от тях. И така, за всички други народи и правителства, които гледат днес, от най-големите столици до малкото село, където бе роден баща ми: Знайте, че Америка е приятел на всяка нация и всеки човек, жена и дете, които се стремят към бъдеще на мир и достойнство и че отново сме готови да водим. Спомнете си, че предишните поколения са се изправяли пред фашизъм, комунизъм не само с ракети и танкове, но и със здрави съюзи и трайни убеждения. Те са разбирали, че само нашата сила не може да ни защити, нито ни дава право да правим каквото си искаме. Вместо това те са знаели, че нашата сила нараства посредством разумната й употреба; сигурността ни произтича от справедливостта на нашата кауза, силата на нашия пример, успокояващите качества на смирението и въздържанието. Ние сме пазителите на това наследство. Водени от тези принципи отново можем да посрещнем новите заплахи, които изискват още по-големи усилия – още по-голямо сътрудничество и разбиране между нациите. Ще започнем отговорно да се изтегляме от Ирак и да го оставим на народа му и да изковем трудно постижим мир в Афганистан. Със стари приятели и бивши противници ще работим неуморно да съкратим ядрената заплаха и ще обърнем затоплянето на планетата. Няма да се извиняваме за нашия начин на живот, нито ще се поколебаем в опазването му, а за онези, които се опитват да постигнат целите си чрез причиняване на терор и убийство на невинни, казваме ви, че нашият дух е по-силен и не може да бъде пречупен, не можете да ни надживеете и ще ви победим. Защото знаем, че нашата сплав е сила, а не слабост. Ние сме нация от християни и мюсюлмани, евреи и индуси и атеисти. Оформени сме от всеки език и култура от всеки край на тази Земя и защото сме опитали от горчивината на гражданската война и сегрегацията и затворихме тази тъмна страница по-силни и по-единни, не можем да не повярваме, че старата ненавист ще отмине един ден; че племенните линии ще изчезнат скоро; че докато светът става по-малък, нашата обща човешка природа трябва да се разкрие и че Америка трябва да изиграе своята роля в известяването на една нова ера на мир. За мюсюлманския свят – ние търсим нов път напред, основан на взаимен интерес и взаимно уважение. За онези лидери по света, които искат да посеят конфликт или да хвърлят вината за проблемите на своето общество върху Запада, знайте, че народът ви ще ви съди по това, което можете да построите, а не да разрушите. За онези, които се държат на власт чрез корупция и измама и заглушаване на недоволството, знайте, че сте на грешната страна на историята, но ние сме готови да подадем ръка, ако отпуснете първо юмрука си. На хората от бедните страни, обещаваме да работим с вас, за да процъфтяват вашите ферми и да потече чиста вода, да нахараним гладните тела и жадните съзнания. А на онези нации, като нашата, които се радват на относително изобилие, казваме, че не можем повече да си позволяваме безразличие към страданието отвъд границите ни; нито да консумираме световните ресурси без внимание към последствията. Светът се промени и ние трябва да се променим с него. Докато обмисляме пътя пред себе си, спомняме си с благодарност онези смели американци, които точно в този час патрулират в пустинята или в планините. Те искат да ни кажат нещо днес, точно както падналите герои в “Арлингтън” шепнат през вековете. Почитаме ги не само защото те са стражи на нашата свобода, но защото въплъщават духа на службата; желание да открият нещо по-голямо от самите себе си. В този момент, който ще дефинира едно поколение – това е точно онзи дух, който трябва да се настани у всички нас. Защото колкото може и трябва да направи едно правителство, в крайна сметка вярата и решимостта на американския народ са онези на които разчита страната. Това е добротата да приемеш в дома си непознат, когато се скъсват дигите, самоотвержеността на работниците, които ще съкратят работните си часове, вместо да видят как приятел губи работата си, които ни помагат в най-мрачните моменти. Това е онази смелост на пожарникаря, когато се втурва по стълбището, изпълнено с дим, желанието на родителя да отгледа дете, които в крайна сметка решават съдбата ни. Предизвикателствата пред нас може да са нови. Инструментите, с които ги посрещаме може да са нови. Но ценностите, на които се уповава нашият успех – трудолюбие и почтеност, смелост и честност, толерантност и любознателност, лоялност и патриотизъм – това са стари работи. Тези са истински. Те са тихата сила зад напредъка в нашата историята. Необходимо е тогава да се върнем към тези истини. От нас сега се иска нова ера на отговорност, признание от страна на всеки американец, че имаме задължения към нас, страната ни и света; задължения, които не приемаме с неохота, а по-скоро сграбчваме с радост, твърдо убедени, че няма нищо по-удовлетворяващо духа, толкова определящ нашия характер, че да дадем всичко от себе си за тази трудна задача. Това е цената и обещанието на гражданството. Това е източник на нашата увереност – да знаем, че Господ ни призовава да оформим една несигурна съдба. Това е значението на свободата и кредото ни – ето защо хората от всички раси могат да се присъединят към празненствата на “Нешънъл мол” и ето защо човек, чийто баща преди 60 години нямаше да бъде обслужен в ресторанта, може сега да застане пред вас и да положи най-святата клетва. Затова нека отбележим този ден като си спомним кои сме и колко далеч сме стигнали. В годината на раждането на Америка, в най-студените месеци, малка група родолюбци се струпваха около угасващите лагерни огньове на бреговете на една замръзнала река. Столицата бе пуста. Врагът напредваше. Снегът бе оцветен с кръв. В момент, когато нашата революция бе под най-голямо съмнение, бащата на нацията нареди тези слова да бъдат прочетени на хората: “Нека бъдещият свят да знае..., че в дълбоката зима, когато нищо освен надеждата и достойнството не можеше да оцелее... градът и страната, разтревожени от една обща опасност, излизат напред, за да я посрещнат”. Америка. В лицето на нашата обща заплаха, в тази зима на нашите беди, да си спомним тези безвременни думи. С надежда и достойнство нека още веднъж се изправим смело срещу ледените течения и преживеем задаващите се бури. Нека децата на нашите деца да казват, че подложени на изпитания, сме отказали да спрем по пътя, че не сме се обърнали назад, нито сме залитнали и с поглед, вперен в хоризонта и с божията милост върху нас, сме продължили към великия дар на свободата и сме го предали сигурно на бъдещите поколения.